Морски фарове

Морският фар е кула, която със светлина показва на корабите къде е брегът, опасните скали и входът на пристанището. Светлината на фара се е променяла през вековете: от огън и дърва през маслени лампи и лещи до електрически светлини. В тази статия проследяваме как се е осветявал един фар и как работи светлината му.

Първите фарове

Първите известни предупреждения към корабите за опасни скали и брегове са били огньове, запалени на края на водата. Най-старата известна фарова постройка е Фарът на Александрия (Фарос), построен по време на Птолемей II Филаделф между 280 и 247 г. пр. Хр. Името „фарос“ дава основата на думата за фар на много езици. Затова на български фарът и днес носи това име.

От дърва и въглища до масло

Ранните фарове горели дърва и въглища. После дошли свещите и маслените лампи. Лампата на Аргант, изобретена през 1782 г. от швейцарския учен Еме Аргант, революционизирала фаровото осветление със стабилен пламък без дим. Тя ползвала китово масло, колза или маслиново масло като гориво.

През 1846 г. се открива процес, чрез който керосинът може да се произвежда от въглища. Така керосинът става основното гориво на фаровете през XIX век.

Лещата на Френел

Най-важната промяна идва с оптиката. Френел изобретява система от лещи, която със съвкупност от кръгови пръстени от малки призми прави равностойността на голяма леща. Първата леща на Френел е монтирана в началото на 1820-те години във фара Кордуан в устието на реката Жиронда. Светлината му се виждала от повече от 20 мили (32 км).

Възможността да се фокусира светлината довела до първите въртящи се лъчи на фарове: светлината изглеждала на мореплавателите като поредица от прекъснати проблясъци. Така една малка лампа в центъра се превръща в мощен лъч за десетки километри.

Електричество и автоматизация

Фарът South Foreland е първата кула, която успешно ползва електрическа светлина, през 1875 г. С електричеството часовниковите механизми се заменят с електродвигатели, а лампите са от 100 вата. Около началото на XX век ацетиленовият газ започва да заменя керосина, а около 1910 г. много фарове ползват изобретение на шведа Густав Дален, наречено слънчев клапан. Лампата на Дален е предпочитаният избор в началото на XX век до 1960-те.

Съвременни светлини, като Vega Lights, дават далечина до 22 морски мили със 100-ватова лампа, могат да работят със слънчева енергия на необслужвани места и изискват поддръжка веднъж годишно.

С автоматизацията фаровите пазачи изчезват. В САЩ последният обслужван фар е в Бостън през 1998 г., а във Великобритания същата година се сбогуват с последния обслужван фар в Норт Форланд.

Как фарът казва кой е

Фаровете не светят постоянно: всеки има собствена комбинация от проблясъци. За мореплавателите на разстояние светлината изглежда като проблясваща през определени интервали, и този код им позволява да познаят правилно кой фар гледат. Характеристиките са например постоянна светлина, единичен проблясък или група проблясъци, понякога с различни цветове и сектори. Описанието на всеки фар е в специални книги, наречени „списъци на светлините“.

Далечина на светлината

Колко далеч се вижда един фар зависи от височината му и от силата на светлината. Например фарът на Калиакра е на височина 68 метра над морето и се вижда на 20 морски мили (около 37 км). Светлината на фара в Шабла проблясва веднъж на всеки 25 секунди и се вижда на 17 мили в морето.

Фаровете по българското Черноморие

Фаровете по българското Черноморие са построени предимно след Кримската война по време на Османската империя от френска компания, като са 7 в българската част на Черно море. През първия етап (1856 до 1866 г.) са построени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и червеният фар на Варна, а през втория (1880 до 1888 г.) тези на нос Емине и островите Света Анастасия и Свети Иван.

Фарът в Шабла е най-високият, най-старият и най-източният на българския бряг, а сегашният му вид е от 1856 г. Той е отворен за посетители на Световния ден на фаровете, 18 август. Част от датите в различните източници се различават, затова ги сверявай с официален източник преди публикуване.

Какво общо има с крушките

Лампите във фара са специални и не се продават като обикновени крушки. Но принципите са същите, които описваме в блога: колко светлина дава източникът (лумени), как се насочва (ъгъл и оптика), какъв цвят има и как се управлява. Морските и корабните светлини са тема на отделна статия: „Корабно осветление“.

Често задавани въпроси

Защо фаровете имат различни цветове? Цветът и проблясъците помагат да се познае фарът и да се определи безопасният сектор.

Още ли има фаров пазач? Повечето фарове са автоматизирани. В някои има пазачи, а в други не.

Какво е леща на Френел? Леща от концентрични призмени пръстени, която събира светлината в мощен лъч, без да е тежка като обикновена леща.