Моята количка
Вашата кошница е празна!
В космоса няма атмосфера, която да разсейва светлината. Слънцето е ослепително ярко, а сянката е почти пълен мрак. Затова осветлението в космическите кораби, совалките и около спътниците е съвсем различно от земното: проектира се така, че хората и камерите да виждат и в силна светлина, и в пълна тъмнина.
Когато апарат обикаля Земята, слънцето изгрява и залязва приблизително на всеки 45 минути. Затова астронавтите работят при много различни условия: от много слаба светлина до силно ослепяване и рязък контраст. Осветлението се планира така, че да осигури безопасност и да ползва малко електроенергия, да е лесно за поддръжка и да не тежи. Всяко допълнително тегло струва скъпо при изстрелване.
Орбиталният кораб на совалката имаше вътрешно и външно осветление.
Вътрешно осветление. То осигуряваше видимост на екраните и органите за управление и обща светлина за полетната палуба, средната палуба и шлюза. Състоеше се от прожектори за обща светлина, панелни лампи, лампи за уредите, цифрови индикатори и сигнални лампи за аварийна и предупредителна система.
Външно осветление. То се ползваше при работа с вратите на товарния отсек, при излизане в открития космос, при работа с роботизираната ръка, при маневри за сближаване и скачване. Състоеше се от прожектори и насочени светлини. Прожекторите в товарния отсек бяха от металхалогенни лампи, с газоразряден елемент, подобен на живачните лампи. Прожекторът до края на роботизираната ръка беше с лампа с нажежаема жичка.
Сред важните избори е и надеждността: в доклад от края на 80-те години се отбелязва, че при ранните совалки са се повредили само шест лампи в товарния отсек и три лампи на роботизираната ръка, а нито една луминесцентна лампа не е отказвала.
Още по-рано космическите кораби от програмата „Аполо“ имаха специално осветление:
Повечето спътници нямат осветление. Там няма хора, а камерите и сензорите на спътника не се нуждаят от лампи. Затова светлината там е важна по друг начин:
Днес осветлението на космическите кораби се проектира в специализирани лаборатории, където се проверяват вътрешните и външните изисквания, измерва се светлинното разпределение на лампите и се симулират условията на орбитата и на повърхността на други небесни тела. Такива изисквания има за Международната космическа станция, за корабите на търговските превози, за „Орион“, за „Гейтуей“ и за лунните превозни средства.
Светодиодите заместват старите лампи и в космоса, заради по-малкия разход на енергия, по-дългия живот и възможността да се сменят цветът и яркостта. Повече за светлината на станцията и за това как влияе на съня има в статията „Осветление в космоса“.
Космосът показва принципите в чист вид: светлината трябва да е достатъчна за задачата, да не заслепява, да е надеждна и да не харчи излишна енергия. Затова цветът, яркостта и разпределението на светлината се избират според задачата, както и при осветлението у дома. Повече има в статиите „Лумени“, „Луксове“ и „Келвини“.
Имат ли спътниците лампи? Обикновено не. Те се виждат от Земята, защото отразяват слънчева светлина.
С какво са светели совалките? Вътре с прожектори и панелни лампи, а навън с прожектори в товарния отсек, някои от които металхалогенни.
Как е светило в командния модул на „Аполо“? С луминесцентни и обикновени лампи и с подсветени панели в различни цветове.
Защо в космоса е нужно толкова внимание към светлината? Защото контрастът е силен и всяко допълнително тегло и всеки разход на енергия струват скъпо.